Автоимунни заболявания и диета – ключът към по-добър контрол върху симптомите

Автоимунни заболявания и диета – ключът към по-добър контрол върху симптомите

Въведение – какво представляват автоимунните заболявания

Автоимунните заболявания (АИЗ) са група разнородни заболявания, при които имунната система – чиято роля е да защитава организма от патогени и чужди вещества – погрешно разпознава части от собственото тяло като „враждебни“ и ги атакува. Това води до хронично възпаление, увреждане на тъканите и органите, както и до разнообразни симптоми, зависещи от това кой орган е засегнат (стави, кожа, черва, нервна система, ендокринни жлези и др.).

Примери за автоимунни заболявания:

• Целиакия

• Ревматоиден артрит

• Лупус (SLE)

• Хашимото тиреоидит

• Множествена склероза

• Болести на улцерозен колит / болест на Крон

• Болест на Адисон
• Диабет тип 1

За много от тези състояния факторите, които ги предизвикват и поддържат, не са напълно изяснени, но се смята, че комбинация от генетика, фактори на околната среда, инфекциозни причинители и начина на живот включително хранене играят ключова роля.

---

Как може да се е развило автоимунното заболяване – рискови фактори и възможна етиология

Генетична предразположеност

Някои хора имат различни вариации в гени, които регулират имунната система (например HLA гени), мутация/вариации в гени, свързани с контрол на възпалението, регулаторни Т-клетки и др. Тази предразположеност означава, че при подходящи условия имунната реакция може да стане патологична.

Околна среда, инфекции и тригери

• Инфекции: вирусни, бактериални, микробна дисбиоза може да променят имунния отговор.

• Замърсители, токсини, тежки метали, химикали, замърсен въздух от предприятия/ автомобили.

• Хормонални промени – при жените автоимунните заболявания са по-чести, често се активират при бременност, след раждане или при менопауза.

• Стрес и хронична психологическа/физическа травма.

„Пропускливи черва“ (Leaky Gut / Intestinal Permeability)

Идеята е, че бариерата на червата се нарушава – микроби, части от храни (антигени), токсини преминават през червените мембрани в кръвта, активират имунен отговор. Този механизъм е описан като посредник между диетата и автоимунния отговор. Например, при целиакия глутенът буквално индуцира увреждане на чревната лигавица. PubMed+2PubMed+2

---

Механизъм на действие – как храните влияят на автоимунитета

Храните могат да влияят по няколко основни начина:

1. Въглехидрати, захари и гликемичен „товар“
   Системната висока кръвна захари предизвикана от прости въглехидрати може да стимулира възпаление и стрес, да наруши микробиомната екология и да засили производството на провъзпалителни цитокини. При някои хора тези ефекти водят до засилване на автоимунни процеси.

2. Микробиом / чревна флора
   Диетата оформя микробиома – видовете бактерии, гъбички и други микроорганизми в червата. При здрав микробиом се поддържа имунна толерантност, при дисбиоза ( нарушен баланс в микробните популации в тялото, особено в червата ) може да се активират нежелани имунни пътища. Фибри, ферментирали храни и пробиотици могат да повлияят положително.

3. Антигени и чувствителност към храни
   Някои храни съдържат протеини или компоненти, които при чувствителни хора могат да действат като антигени , предизвикват реакция на имунната система. Пример: глутен при целиакия, казеин при някои.

4. Оксидативен стрес и свободни радикали
   Нездравословни мазнини, преработени храни, прекомерна консумация на омега-6 в сравнение с омега-3 мастни киселини, червено месо в големи количества могат да увеличат образуването на кислородни и азотни радикали, които повишават възпалението.

5. Влияние на микроелементи, витамини

   • Селен: участва във функциите на антиоксидантни ензими (глутатион пероксидаза и др.). Ниските нива може да бъдат свързани с по-висок риск от автоимунни заболявания. PubMed+1

   • Витамин D: регулира имунния отговор, подпомага регулаторните Т-клетки. Ниските нива се асоциират с по-голяма склонност към автоимунитет. arXiv+1

   • Минерали като цинк, магнезий и др., антиоксиданти (витамини A, C, E) също са важни.

6. Кръстовидни реакции и молекулна мимикрия
   Понякога компонент на храна наподобява собствен епитоп (част от тъканта), така имунната система обърква и атакува собствените клетки. Типичен пример е при глутен – реакциите при целиакия могат да предизвикат и други автоимунни процеси. PubMed+1

---

Кои храни трябва да се избягват / ограничат (според изследвания и практики)

Няма „универсална диета“, която да пасне на всички, но някои храни често се свързват с влошаване на симптомите:

---

Храни и навици, на които да се набляга – полезни стратегии

---

Официални изследвания и примери върху хора

Ето няколко конкретни проучвания върху хора, които дават доказателства за влияние на диетата върху автоимунните заболявания:

1. The Role of Gluten in the Development of Autoimmune Thyroid Diseases: A Narrative Review (2024)
   В това прегледно изследване авторите разглеждат как глутен може да участва в патогенезата на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза (AITDs) чрез механизми като дисбиоза, пропускливи черва и кръстовидна реактивност. Установява се, че строгата безглутенова диета би могла да има положителен ефект при пациенти с AITDs. PubMed

2. Selenium Deficiency … preventable trigger for Autoimmune Disease
   Този преглед и някои рандомизирани проучвания свързват дефицита на селен с повишен риск от автоимунни заболявания, особено при тиреоидни заболявания, както и възстановяване при добавка на селен. PubMed

3. Genetically determined selenium concentrations and risk for autoimmune diseases
   Използва се генетичен (Mendelian randomization) подход за проучване на причинно-следствената връзка между нивата на селен и риска от заболявания като SLE, RA и IBD (възпалителни чревни заболявания). Резултатите показват, че по-високи генетични нива на селен са асоциирани с по-нисък риск от някои автоимунни заболявания. PubMed

4. Mediterranean diet score & Multiple sclerosis (MS)
   Проучване с продължителност ~10 години при австралийски жени с MS показва, че по-висок Mediterranea diet score е свързан с по-дълъг период между рецидивите и по-бавно влошаване според EDSS (скала за инвалидност). arXiv

---

Как да напаснем храната към автоимунно заболяване – стъпки и съвети

В зависимост от вида на автоимунното заболяване, реакциите на отделните храни се различават. Ето една практична стратегия и съвети:

1. Консултация и базови изследвания

   • Проверка за възможни дефицити (селен, витамин D, цинк и др.).

   • Изследване за целиакия, чувствителност към глутен, алергии / чувствителности към млечни, яйца и др.

   • Маркери на възпаление (CRP, ESR), автоантитела, функционални чернодробни/черва изследвания.

2. Елиминационна фаза (пробен период)

   • Изключване на храни, които най-често са проблемни (глутен, млечни, яйца, някой зеленчуци, преработена храна, захари).

   • Продължителност: често 3–6 седмици, при някои заболявания отнема повече време (8–12 седмици), с наблюдение на симптоми.

3. Следене и дневник

   • Записване на това, което ядете, кога ядете, как се чувствате, дали имате болки/възпаление/умора/стомашни проблеми.

   • Използване на симптомен дневник помага да се открият конкретни „тригери“.

4. Постепенно въвеждане („реинтродукция“) на храни

   • След фаза на елиминация, една по една се включват храните, които са били изключени, с пауза между всяка храна от 1 седмица и се наблюдава за ефекта от нея преди да се въведе следващата.

   • Ако има обостряне, се изключва отново и изчаква се 1-2 седмици, поне докато се успокоят проблемите и се продължава със следващата. Това е трудоемък процес, но е най-сигурен, кои храни може да консумирате и кои не. Прави се постепенно.

5. Постоянен адаптиран режим

   • Намиране на „баланс“ между ограничение и хранителна пълноценност – да не се стига до дефицити.

   • Избиране на богати на хранителни вещества храни – зеленчуци, плодове, риба, месо, здравословни мазнини, достатъчно протеин.

6. Планиране на менюто

   • Изготвяне на седмично меню, което включва щадящи за организма храни.

   • Готвене вкъщи, избягване на преработени, полуфабрикати.

   • Ако се яде навън – изискване на чисти варианти, без добавки, без преработки.

---

Как да оптимизираме живота си чрез хранене – практически съвети

• Внимание към свежестта на храните – прясно месо / риба, пресни зеленчуци, ограничаване на съхранение.

• Използване на здравословни мазнини – зехтин, авокадо, мазна риба; избягване на трансмазнините и прекалените омега-6 масла (слънчогледово, царевично и др.).

• Поддържане на достатъчна хидратация – вода; билкови, безкофеинови чайове.

• Намаляване на стреса – хроничният стрес активира провъзпалителни пътища, нарушава регулаторните Т-клетки. Методи: медитация, йога, дишане, разходки, тренировки.

• Сън и възстановяване – качество на съня, редовен режим; сънът влияе върху имунната регулация и възстановяването.

• Физическа активност – умерена, редовна (ходене, плуване, йога), не прекалена, тъй като прекомерното трениране може да активира възпаление.

• Мониторинг на микроелементите – периодична проверка на селен, витамин D, цинк, желязо и др., при нужда добавки под лекарски контрол.

• Подкрепа от специалисти – диетолог, нутрициолог, лекар (ендокринолог, ревматолог и др.), особено при тежки форми.

• Оценка на качеството на живота, не само симптомите – измерване на умора, сън, настроение, социално функциониране, а не само лабораторни маркери.

---

Заключение

Автоимунните заболявания са комплексни, но все повече изследвания показват, че диетата не е просто „допълнение“, а реален инструмент за контрол върху симптомите, възпалението и качеството на живот. Правилно подбран хранителен режим – базиран на елиминация, последвана от адаптация, с наблягане на противовъзпалителни, богати на нутриенти храни, и ограничаване на общо възпалителните фактори – може значително да намали тежестта на заболяването, честотата на обострянията и да поддържа тялото в по-добро състояние.

Важно е да се отбележи, че подходът трябва да е индивидуален – различните автоимунни заболявания и различни хора реагират по различен начин. Нито една диета не е „универсално решение“, но чрез наблюдение, дневник, консултация и повторно въвеждане на храни може да се намери оптимална стратегия за всеки.

---

Референции / официални източници

• The Role of Gluten in the Development of Autoimmune Thyroid Diseases: A Narrative Review. Esfahani K., et al., PubMed. PubMed

• Selenium Deficiency Due to Diet, Pregnancy, Severe Illness, or COVID-19 – A Preventable Trigger for Autoimmune Disease. PubMed. PubMed

• Genetically determined selenium concentrations and risk for autoimmune diseases. PubMed. PubMed

• Mediterranean Diet Score is associated with time between relapses in MS (Australian cohort). arXiv

• Autoimmunity and diet – overlap between dietary antigen tolerance and autoimmunity. PubMed. PubMed